Легендарният актьор изрази своето раздразнение от техническата зависимост на младите артисти, която убива актьорската игра.

Юрий Стоянов направи остър коментар относно състоянието на съвременното актьорско майсторство и по-специално – навиците на по-младото поколение колеги. В скорошно изявление, цитирано от медиите, звездата от култовото предаване „Городок“ и редица успешни филми сподели какво точно го „вбесява“ в работата на младите артисти днес.

Робството на технологията

Според Стоянов основният проблем се корени в прекомерната зависимост от технологиите за запис на звук, които променят самата същност на актьорското присъствие. Той визира така наречените „петли“ (lavalier microphones) – малките микрофони, които се крият под дрехите на актьорите.

„Актьорите стават роби на „примката“ (микрофона), която записва всеки звук, скрита под тениската“, споделя Стоянов.

Шепотът като фалшив реализъм

Ветеранът на сцената и екрана обяснява, че техническата възможност гласът да бъде уловен дори при минимална сила, води до масова тенденция на „мънкане“ или говорене под нос. Младите актьори, осъзнавайки чувствителността на апаратурата, започват да говорят полушепнешком.

Стоянов е категоричен, че това е пагубно за професията:

• Илюзия за достоверност: Този подход създава „мнимо усещане за истина“ и натурализъм.
• Страх от игра: Според него зад шепота се крие „чиста проба лъжа и страх от самата игра“.

Проблемът с дикцията и енергията

Критиката на Стоянов отразява по-широк дебат в киноиндустрията относно загубата на сценична реч и енергия в съвременното кино. Докато старата школа актьори са обучени да изнасят гласа си така, че да предадат емоция и смисъл чрез интонация и сила, новата вълна често разчита на звукорежисурата да свърши работата вместо тях.

„Я не могу это пережить“ („Не мога да преживея това“), емоционално обобщава актьорът, подчертавайки, че за него този технически мързел обезценява актьорската професия.